Новината, че Съединените щати и Иран може да подновят преговорите, помогна за успокояване на пазарните настроения в краткосрочен план и съответно цените на петрола се понижиха. Но това не означава, че ситуацията в Ормузкия пролив е станала по-малко сериозна. Ройтерс съобщи, че американската армия вече е върнала шест търговски кораба съгласно новата рамка за блокада, докато общият трафик през пролива остава доста под нивата отпреди войната. Казано просто, настроението в заглавието е смекчено, но физическият пазар все още е напрегнат.
Това има значение, защото Ормуз е една от най-важните енергийни въздушни точки в света. Според Администрацията за енергийна информация на САЩ около 20,9 милиона барела на ден петрол са преминавали през пролива през първата половина на 2025 г. По-важното за азиатските пазари е, че около 89% от суровия петрол и кондензат, преминали през Ормуз, са отишли в Азия, а Китай, Индия, Япония и Южна Корея представляват 74% от тези потоци. С други думи, когато Ормуз се стяга, Азия усеща удара първа и най-ясно.
Друг важен, но по-малко известен момент е, че алтернативните маршрути са твърде ограничени, за да заменят напълно Ормуз. EIA изчислява, че тръбопроводът East-West на Саудитска Арабия и тръбопроводът Абу Даби на ОАЕ могат заедно да заобиколят само около 4,7 милиона барела на ден, докато ефективният капацитет на обхода на Иран е само около 0,3 милиона барела на ден. Срещу нормалните потоци от Ормуз от повече от 20 милиона барела на ден, този резервен капацитет е просто твърде малък. Така че дори някои товари да бъдат пренасочени, пазарът все още е изправен пред голямо структурно затруднение.
Проблемът вече не е само в транспортните разходи или психологията на пазара. EIA заяви в своята краткосрочна енергийна прогноза през април, че Ормузкият пролив е ефективно затворен за корабоплаване от 28 февруари. Освен това изчисли, че страните-производителки на петрол, които разчитат в голяма степен на маршрута, включително Ирак, Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ, Катар и Бахрейн, са затворили около 7,5 милиона барела на ден през март, с спиранията се очаква да нараснат до 9,1 милиона барела на ден през април. Това е решаващ момент, защото показва, че прекъсването вече е прераснало в реално загубено производство, а не само в забавена логистика.
Друг момент, който много читатели може да пренебрегнат, е, че дори напрежението да се охлади, пазарът не може да се върне към нормалното бързо. EIA каза, че все още поддържа премия за риск в перспективите си за петрола, тъй като възстановяването на трафика през Ормуз все още ще остави пазара да се занимава с натрупани танкери, корекции на маршрута и риск от подновяване на прекъсванията. Той също така очаква затварянето-да се върне близо до нивата преди-конфликта едва в края на 2026 г., което означава, че тази геополитическа премия не е история само за няколко дни.
За да изостри още повече аргумента, Международната агенция по енергетика нарече това най-големият шок в доставките на петрол в историята и изчислява, че конфликтът е премахнал около 1,5 милиона барела на ден от глобалните доставки на петрол. В същото време компанията промени прогнозата си за търсенето през 2026 г. от очаквания ръст от 640 000 барела на ден до спад от 80 000 барела на ден. Тази комбинация е особено важна: сега пазарът е изправен както пред шок в предлагането, така и пред първите признаци на унищожаване на търсенето, причинено от по-високите цени.
От по-широка макрогледна точка, МВФ изложи и по-тежки сценарии за влошаване, ако конфликтът продължи по-дълго. В своя неблагоприятен сценарий МВФ приема, че цените на петрола ще се повишат с 80% спрямо базовата линия от януари 2026 г., започвайки през второто тримесечие, което съответства на средна спотова цена на петрола от около 100 долара за барел през 2026 г., докато цените на газа в Европа и Азия се повишават със 160% спрямо базовата линия. При по-тежък сценарий МВФ казва, че цените на петрола може да се покачат до около 110 долара за барел през 2026 г. и 125 долара за барел през 2027 г., докато цените на газа в Европа и Азия може да се повишат с 200% през същия период. Тези предположения показват, че големите институции не гледат на това като на просто краткосрочно-събитие. Те го виждат като шок, който може да се разлее в инфлация, растеж и индустриални разходи.